Nov 29, 2008, 11:09 AM

Обич е...

Poetry » Love

1.9K 0 59

                   Броени минути... и дните
                   през мене
                   преминали...
                   бели хлябове
                   недокоснати...
                   в нощвите пазени
                   с болката ми покрити...

                   нощите... безсънни и тихи
                   моите...
                   нецелунати...
                   тъжната песен
                   на кукувица...
                   в мрака дочута
                   от зората прокудена...

                   мислите бели... и черните
                   в тишината
                   потулени...
                   ракла за обич
                   изписана...
                   в душата стаени
                   нежни мигове случени...

                   думите мои... и твоите
                   пътека
                   свята към храма...
                   блага молитва
                   изречена...
                   от Бога дарена
                   китка здравец за двама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tiha_chest (Марина Стоянова)

Разкошен край, наистина е Обич... нека Бъде и Пребъде Прегръщам те, миличка

2008-12-17T02:07:33+02:00
Уенди (Бианка Габровска)

Нежността е огнената следа на твоята поезия! Възхитително е!

2008-12-07T19:13:16+02:00
Галена (Ирена Велинова)

Възхитена съм от написаното! Поздрави!!!

2008-12-05T16:11:35+02:00
АлесевА (Весела Славова)

Мила Магинка, грабна ме и ме омагьоса този твой стих!Прегръщам те!

2008-12-03T16:34:45+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

с обич...

2008-12-03T12:55:57+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0