Обич моя
Обич моя, тънкострунна,
литнала в омая на нощта.
Искаш да си неразумна
и да се докоснеш с вечността.
Обич моя, медногласна,
в хор надпяваш малкото щурче.
С теб почивката е класна
и е леко, леко на сърце.
Обич моя, буреностна,
лудуваща всеки ден и час.
Нека бъдеш безусловна
и нямаш над облаците власт.
Обич моя, многоцветна,
вплела в поглед бисер от дъга.
Не бъди ти мимолетна,
прегърни ме с топлата ръка.
Обич моя, закъсняла,
чакам те на нашия перон.
Вече май съм побеляла,
търся те в последния вагон...
© Кремена Арменчева All rights reserved.
