May 13, 2015, 10:29 PM

Обич назаем

  Poetry » Other
580 0 4

 

 

 

                       Обич назаем

       

                             На Робърт Бърнс

 

           Тайна си остава всякога

           на любовта света - като небе.

           Но някой го открива някъде,

           без да попита някого - къде.

 

           Жесток е той и само за избраници.

           Реален свят - на чувствения зов -

           без лъжи, но и с мечти без граници,

           там има само Смърт или Любов.

 

           Свободата не стои притихнала.

           Любовта не е на колене.

            Младостта не търси оправдение,

           за лудостта на своите грехове.

 

           Взех назаем късче обич - истинска -

           забравена като забравено поле,

           което другите, дори и мислено,

           пропуснали са в своите светове.

            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е!
    "Свободата не стои притихнала.
    Любовта не е на колене.
    Младостта не търси оправдание
    за лудостта на своите грехове"
  • Много хубаво!
  • С Белла! Вили, Благодаря за Удоволствието.
  • "Свободата не стои притихнала.
    Любовта не е на колене.
    Младостта не търси оправдание
    за лудостта на своите грехове."
    Много силна творба и докосваща!
    Подравление за творбата и хубав ден за автора й!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...