Oct 23, 2008, 5:59 PM

Обич непозната

  Poetry » Love
986 0 0
Прости ми, че не ти повярвах на мига.
Откри ме ти така случайно, изведнъж.
В живота ми спонтанно ти навлезе
и усетих любовта да ме гори.
Казах някога, че "любовта е сляпа" - май не е.
Когато сме сами, от нищо не боли.
Събуждам се и знам, че си до мен
и не искам нито миг на самота.
Обичай ме, до болка ти се моля!
Обичай ме, защото мога много да ти дам.
Обичам те и аз до радост непозната.
Обичам те, не искам друго и да знам!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Мирчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...