Обич несбъдната
Знойно ли лятото с бели нозе те догони,
с пъстра ли стомна събира росата до пладне?
Знаеш ли колко звезди ти душата изрони,
млада девойко?
Що са очите ти жадни?
В морно му чело обич бразда очертала.
В ясен му поглед светиш на ярка Зорница.
В длани му само за теб е съдба обещала -
дом да му бъдеш, и свят.
И за всичко едница.
Що ли, девойко, сто есени в поглед си нижеш?
Де е търкулнало твоята орис сърцето?
Как го дори не погледна душа му да видиш.
Друг ли сънуваш по нощем, щом пада небето?
Участ такава.. Ни китка. Ни песен. Ни лято...
Кипнала мъката. Болка е.
ТрИжди обърната.
Сянка проклета ли възли е вързала яко
Обич да бъде?
Обич да бъде несбъдната...
© Деа All rights reserved.
Браво!
