Обич няма дом
---
Повярвай, на живота в есента
безумно и болящо ще се влюбиш,
ще спреш да се страхуваш от смъртта —
за теб ще е поредно райско чудо!
Ще виеш във просъница — без сън,
и колкото и пръстите да свиваш,
ще виждаш как през ноктите навън
отлита любовта, все по-красива.
В сълзи ще давиш всеки твърд мазол
по пръстите от жадната ти хватка —
единствена следа от тежка сол,
погълната след миговете кратки.
Не стискай длани! Обич няма дом.
Решиш ли да остане в тебе свидна,
пусни я към небесния подслон —
свободна, като птица — да си иде...
---
© Станислава All rights reserved.
