Обичах те безрезервно,
но ти не осъзна това.
Накара ме да се лутам безцелно,
не сподели с мен любовта.
Мечтаех за малко нежност,
било то само допир по моята ръка.
Дори и да го направиш с небрежност,
но ти подари ми само тъга.
С думата "здравей" ме отминаваш,
но за мен не е достатъчно това.
Изобщо ли не осъзнаваш,
че даряваш ми самота.
© Пролетното момиче All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
