Feb 28, 2013, 7:22 AM

Обичах те

  Poetry » Love
1K 0 3

Обичах те, но на себе си не бях.

Летях из облаци, от щастие не спях.

Промени ме от главата до пети

и непрестанно търсих себе си в твоите очи.

 

Обичах те, но на себе си не бях.

Задача моя бе да разкрия мъжкия ти свят,

да разбия оковите на твоето сърце

и  да ти покажа какво е страдащо по мен сърце.

 

Обичах те, но на себе си не бях.

Преследвах те, гоних те, в ада аз горях.

Единствена да бъда не успях,

но поне разбрах, ти за мен не бе и аз за теб не бях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маноела Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...