Dec 14, 2007, 4:32 PM

Обичах те... винаги...

  Poetry » Love
1K 0 14

 

Обичах те... винаги...

 

Отново слънцето залязва,
още един във вечността изпратен ден.
Поглъща ме мракът и си казвам:
- Утрешният ще е по-щастлив за мен!

 

И днес не можах да ти докажа,
колко много те обичам сега.
Как всеки миг за любовта си страдам,
защото с теб не мога да я споделя.

 

Как да ти кажа, че слънцето не грее,
как да ти кажа, че птиците не летят,
как да ти кажа, че вятърът не вее
и че те виждам за последен път!

 

Не знам ще намеря ли достатъчно сили,
от сърцето си две думи да изтръгна
и да прошепна, без глас - "Сбогом мили"
само с очи, без дори да те прегърна!

 

Никога не ти признах и думи не намерих,
чаках теб, но и ти на глас не промълви.
Прочетох чак сега, в погледа ти последен -
"Обичам те и те обичах ... винаги..."

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...