Понякога в ръцете ми отмаряше.
в капана на прегръдките ми стоплящи
обичах я, но тя в това не вярваше,
и много пъти зървах я разплакана.
Тя винаги си тръгваше умислена
във стихове душата й изгаряше,
изпиваше си чашата със уискито
след изгрева следа от нея нямаше...
Понякога за устните и чудех се
целуваха ли другиго по начина
по който в мен забиваше стрелите си
прекрачвайки безумно всички граници...