Животът ни е толкоз кратък,
но ти на просяка ръка подай,
дори в последния ти залък
той твойта милост да познай.
От грешника поискай прошка
и в лошия търси добро,
със сърцето си - богата брошка
обичай всяко същество.
Любов раздавай без остатък,
дори да срещаш злото, знай -
и след живота си тъй кратък
очаква те заслужен рай.
© Красимира Касабова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
