Nov 28, 2008, 8:23 PM

Обичай

  Poetry » Other
721 0 1

Животът ни е толкоз кратък,

но ти на просяка ръка подай,

дори в последния ти залък

той твойта милост да познай.

 

От грешника поискай прошка

и в лошия търси добро,

със сърцето си - богата брошка

обичай всяко същество.

 

Любов раздавай без остатък,

дори да срещаш злото, знай -

и след живота си тъй кратък

очаква те заслужен рай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Касабова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...