Обичал ли си
Обичал ли си
Приятелю обичал ли си някога жена,
която ти е превзела изведнъж сърцето.
Когато видиш я да тръпне твоята душа,
да спомниш любовта първа на момчето.
Жена красива, нежна с усмивка на уста,
висока, стройна като самодива девойка.
Да я погалиш по дългата и хубава коса,
да я целунеш и да ти отвърне с целувка.
Обичал съм приятелю много жени в живота,
в тях аз търсех моята любима излязла от съня.
Красивите им лица не бяха същите под маската,
не ме разбра никоя от тях или просто не пожела.
Обичал съм приятелю и знаеш ли как боли,
когато дал си на жена себе си и своето сърце.
Когато тя захвърли подарените от теб цветя,
в душата ми отново се завръща сивата тъга.
И от мойте очи спускат се само две сълзи,
лицето каменно е но душата много ме боли.
Прегръщам отново моята Съдба и Самота
и продължавам да я търся там някъде в света.
© Валентин Миленов All rights reserved.
