Обичал ли си някога така,
че да забравиш даже себе си,
а мислите ти, тичаща река,
от любов една да са обсебени?
Липсвал ли ти е някой така,
до болка, до полуда и до рана,
усещал ли си в себе си страха,
че можеш без него да останеш?
Обичал ли си някога така,
че на призрак да приличаш?
Човек се влюбва често, но едва
единствен път в живота си обича!
© Светла All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
