Обичала ли си…
Ти някога изпитвала ли си любов -
такава страстна, непонятна…?
Откъсната отвътре с болезнен зов,
дарена някому и безвъзвратна…
Желала ли си някого без дъх,
за да ти дава смисъла в зората…
И не да жертваш твоето сърце с кръв,
а споделено да е с някой в теб самата.
Плакала ли с пресъхнали очи,
които могат в безкрая да мечтаят…?
И не да мислят за баналното „върви”,
защото изхода не искат да познаят…
Обичала ли си със жаждата първична –
която кара те да полудееш…?
За всеки да си толкова различна,
но само за един да можеш да изтлееш…
© Валентин Илиев All rights reserved.
