Обичам
Обичам, когато очите ти греят,
и пламъче огнено в тях си играй.
Всички усмивки пред твойта бледнеят,
там нещо магично сияй.
Обичам, когато ръцете ти мъжки
по тялото мое рисуват безкрай,
когато обсипваш го с нежни целувки
и заедно с теб сътворяваме рай.
Обичам, когато в тишината мълчим
и само сърцата ни пеят в захлас,
Вперили погледи, замечтано стоим
и целият свят е за нас.
Обичам, когато уморено глава
на твоето рамо нежно положа
и само с единствена дума добра
ме караш да чувствам се пролетно свежа.
Очите, ръцете, сърцето обичам,
във теб, всички, всички неща.
И когато името мое изричаш...
И се питам това ли е любовта?
© Жанет Велкова All rights reserved.
