Прегръщам се в себе си, защото
преминах през небе, земя и огън.
Ще взема топлината на доброто.
Светът смирих, а себе си – не мога.
Тепърва ще се уча да обичам,
И нека да помислят, че съм луда
До обич и до болка. До безсилие.
Във всяка тишина се крие чудо.
Откакто се открихме с любовта ми,
когато бях отчаяна до Бога…
Тогава се научих да не спя и
светът смирих, а себе си – не мога.
Силвена Гоман
© Силвена Иванова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
