Аз мразя те, защото идваш в съня ми, без да си желан...
В илюзия живея нощем, а после будя се сама.
Аз мразя те, защото ти си красив и винаги студен.
Обладаваш всичко мое, а вечно няма те до мен.
Аз мразя те, защото искам далеч да си от мен сега,
а ти навсякъде си с мене, превзел си моята душа.
Аз мразя те, защото вечно сравнявам другите със теб.
Душата ми остава празна и лед е моето сърце.
Аз мразя те, защото виждаш, че всичко води те към мен,
ала вечно го отричаш. Харесва ти да бъда в плен.
Аз мразя те, защото нямам приятели дори сега,
защото теб избрах пред тях, а останах днес сама.
Аз мразя те, защото виждам всичко с твоите очи.
Сякаш вече нямам име... Всичко в мене промени.
Аз мразя те, защото тръгвам, без да зная накъде.
Всяка крачка уморена с твойто име ме зове.
Аз мразя те, защото зная - две думи крия в моето сърце.
И тези думи мразя с тебе, но казвам ги - обичам те!
© Гергана Георгиева All rights reserved.