Ще изчакам да се стъмни,
да ме гушне пак нощта
и в шепи, с обич пълни,
себе си ще ти даря.
В океан от нежни ласки
неприлично ще се влеем,
без преструвки и без маски
във единство ще се слеем.
Ще запалим тиха страст
и колкото и да отричам,
думи две остават пак без глас -
"Обичах те" (и още те обичам).
Ще изчакам и да съмне,
уморена кротко ще заспя.
Какъв прекрасен ден навън е!
Ще ме стопли даже във съня.
© Елица Стоянова All rights reserved.
ОБИЧАЙ И БЪДИ ОБИЧАНА!!
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
