Ще изчакам да се стъмни,
да ме гушне пак нощта
и в шепи, с обич пълни,
себе си ще ти даря.
В океан от нежни ласки
неприлично ще се влеем,
без преструвки и без маски
във единство ще се слеем.
Ще запалим тиха страст
и колкото и да отричам,
думи две остават пак без глас -
"Обичах те" (и още те обичам).
Ще изчакам и да съмне,
уморена кротко ще заспя.
Какъв прекрасен ден навън е!
Ще ме стопли даже във съня.
© Елица Стоянова All rights reserved.
ОБИЧАЙ И БЪДИ ОБИЧАНА!!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
