Mar 11, 2005, 9:16 PM

Обичам Те!

  Poetry
2.6K 0 3

Защо си толкова далече?
Защо ме толкова боли?
Не се ли мина много време,
а аз си казвах -  забрави!

Да те забравя аз не мога,
дори да искам го сега.
За мене ти си само спомен,
но спомен, носещ любовта!

Защо те срещнах аз не зная?
С какво ме толкова плени?
Дали не беше страст лъжовна,
там край морските вълни!

В нощта, в живота ми се вмъкна,
разбърка го като в игра
и само с устни ми показа
тази сладка болка - любовта!

Защо си толкова далече?
Защо не мога да простя,
че ти в живота ми навлезе
и го разбърка на шега?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...