Душата ми - един заключен храм.
Сърцето ми гори, трепти без плам...
И полети, безкрайно литнали,
долитат в мен и отлетяват, знам...
И думи две - врати заключени,
все търсех аз и по-ранена бях...
Дойдох до тук - видях лицето ти...
И ангел съм, мечта и блян дори.
Горя сега, не чувам болката.
Летя сега - не спирам, а летя...
Очите ти са мои - две крила,
Сълзите ти - един изкупен грях...
Силвия Кръстева
© Силвия Кръстева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
