Обичам те
Обичам те, когато свършва времето
в очите ти, забравили за мен.
Когато тишината ти премерена
възкръсва във дъха ми уморен.
Обичам те, когато си студен
и вярата ти в мене е оскъдна.
Когато си до болка откровен
за дните ни... Когато си несбъднат.
Когато ме изпълваш със тъга,
когато безпределно ме отричаш,
когато съм със теб, но съм сама,
тогава непосилно те обичам.
Когато тишината ти е път,
когато най-случайно си лиричен...
Ще се намерим някъде отвъд
пространството. Защото те обичам...
© Геновева Христова All rights reserved.
Мега мазохизъм!
