Обичам те докрай
обичам те до края на кръга
до космоса възнесен над небето
до най-недостижимата дъга
до вечния несвършек на сърцето
обичам те до инското на ян
до сетното прераждане и още
до тихото на тихи океан
до тъмното на всички тъмни нощи
обичам те до топлата мечта
на ледено възвишения айсберг
до краха и разпада на света
предречен но несбъднат като тайна
обичам те до нокътя сълзлив
на крайчеца на тънкото ти пръстче
което толкоз много ме боли
и ме разкъсва късче подир късче
обичам те до две зеници сън
за лято във очите ти без дъно
които ме събличат уж отвън
а винаги навътре съм потънал
обичам те до детския живот
в утробата на древната прегръдка
с която ме обесваш чист хомот
на мръсния ми врат ах как преглътнах
до ехото до вятъра до бих
до искам до обичам до не зная
до своя най-последен дъхостих
обичам те обичам те до края
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
