Обичам те по моя начин
Обичам те! По моя странен начин.
Разбрал си вече - никак не е лесно
да укротиш неистова взискателност.
И затова докрай ще бъда честна:
Обичам те! Но не като глухарче,
повярвало на устрема на всеки вятър,
незнаейки, че поривът не е другарче.
На теб аз само давам свободата си.
Обичам те! Не с прилива и отлива
на разточителната лунна чувственост.
Прииждам в теб отново и отново,
и независимо от себе си; и случая.
И не с пилеещия се в надежди празни
типично женски опит да разтрогна
онази връзка, с векове доказвана,
между утопия и явна невъзможност.
Не с онзи див копнеж по чудесата;
не със страстта, причинно обяснима,
на цигулар, изстенващ с лък в ръката
погребаната си любов, непрежалима.
Не с доживотната обреченост, с която
подлесната светулчица, сама, умира -
да бъде безполезна в светлината си,
наместо с огнена да осветява диря.
Не с вик, отчупен от сърце на птица
в предсмъртната ѝ, гърчеща агония.
Обичам те! По моя начин те обичам:
Да бъда безусловно, всеотдайно твоя
на границата на любов и лудост,
отвъд която радостта е постижима.
Поискай ме с неутолима дързост,
тъй, сякаш никога не ще ме имаш.
© Таня Донова All rights reserved.
