May 11, 2007, 6:33 PM

Обичам те са най-трудните думи на света

  Poetry
1.9K 0 2

Не ми ли вярваш? Аз мразя любовта.


От нея безжалостно боли,


но защо ли забравям името си даже,


щом видя твоите прелестни очи?


Не ми ли вярваш? Аз мразя любовта,


мразя това, което тя ми причини,


но защо ли всеки път умирам и раждам се в ношта,


когато ме прегърнеш ти?


Не се захващай с мен, пази се,


ще се опариш, разбери!


Аз не искам да обичам,


макар че любовта в мен гори.


Не ми казвай "обичам те",


не мога да ти дам любовта,


не мога, защото "обичам те"


сa най-трудните думи на света.


Върви си, не моли ме,


това само ранява моето сърце,


върви си, иначе ще кажа,


че обичам те, момче.


Какво ми направи, признай си, кажи,


как накара сърцето само за теб да тупти?


Вече съм друга, не ме плаши любовта,


въпреки че "обичам те"


си остават най-трудните думи на света!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Саймън соломон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятно се справяш... Какъв плам гори в сърцето ти момиче? Пожелавам ти неговата любов от все сърце, заслужаваш я! (мече)(целувка)
  • много силно стихче!Поздрави!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...