Nov 11, 2009, 10:48 PM

Обичан

  Poetry
1.4K 1 5

 

             Обичан

 

Обичта ù той не е заслужил.

Не се е борил, не я е пожелал.

За нейната любов не би се трудил.

Да каже "НЕ!" не е посмял.

 

Усмивката му ведра, дяволита,

омайва нейното сърце.

А той веднъж дори не я попита.

Аз ли? Заслижих ли поне?

 

Красиви му били очите?

Красиви, но втренчени във всяка чужда.

Светец бил? Мразел той лъжите?

Едва ли. Лъже и без нужда.

 

Дали ù стига просто да е близка?

И да го обича до забрава.

Обичан, но не както той иска!

Обичан, но не както заслужава!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...