Обичан
Обичан
Обичта ù той не е заслужил.
Не се е борил, не я е пожелал.
За нейната любов не би се трудил.
Да каже "НЕ!" не е посмял.
Усмивката му ведра, дяволита,
омайва нейното сърце.
А той веднъж дори не я попита.
Аз ли? Заслижих ли поне?
Красиви му били очите?
Красиви, но втренчени във всяка чужда.
Светец бил? Мразел той лъжите?
Едва ли. Лъже и без нужда.
Дали ù стига просто да е близка?
И да го обича до забрава.
Обичан, но не както той иска!
Обичан, но не както заслужава!
© Пламен Иванов All rights reserved.
6 ОТ МЕН 
