Обичане, прощаване и даване
На Коледа започва да прилича
и не защото мигат светлинките.
Сърцето ми жадува за обичане,
а само Бог е верен на душите.
Защото, сякаш, земното прощаване
е грешно като нас самите, пошло?
Кога ще се научиме да даваме?
Кога ще спрем, все тъй да мислим – лошо!
Прилича ми на Коледа, макар че,
не е от светлинките по фасадите.
Отвътре във душите другояче,
усеща се ветрецът по площадите.
И с всеки час съвсем се доближаваме,
до истинския смисъл на живота ни.
Обичане, прощаване и даване,
това ще ни изкара от хомота ни!
© Данаил Таков All rights reserved.
