Обичането е в очите
Мечтите си не ги обличам в думи,
безмислици не шепна от любов.
Истинското обичане е във очите,
там ражда се любов от нежен зов.
Във думите, там са лъжите,
изречени, посипани със сол.
Ръждясаха ми струните в душата,
а някога във нея, раждах те с любов.
Под мостовете пееха водите,
и винаги със ритъм нов...
сега там зъзнат ветровете,
нестоплени от ничий зов.
Не казвай нищо, нека помълчиме.
И нека утрото не ни вини,
когато със очите си говориме,
в тях няма да посееме сълзи.
И после всеки нека тръгне,
посоките ще са врати...
На юг душата ми ще поеме,
а северът ще бъдеш ти.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
