Обичливо
Обух обувките. Накуцвам,
но не защото те ми стискат.
Приличам на една парцуца
голямо дето все си иска.
От дясната не се страхувам.
( Петата ми е малко ... щърба.)
Дори на криво, съществува
до лозе на баира - вЪрба.
Отиват ми! И вече боса
пътечки няма да катеря.
Реших за себе си въпроса -
обувки нося без да меря.
Подаръкът за мен е златен!
Но нека да се спазариме:
за тебе, Наде, са крилата.
А ние - просто ще вървиме.
Наде, заглавието казва всичко!
Прегръщам те с цялата си обич!
© Мария Панайотова All rights reserved.
