pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
31.07.2019 г., 1:14 ч.

Обичливо 

  Поезия » Хумористична
609 6 18

Обух обувките. Накуцвам,

но не защото те ми стискат.

Приличам на една парцуца

голямо дето все си иска.

 

От дясната не се страхувам.

( Петата ми е малко ... щърба.)

Дори на криво, съществува

до лозе на баира - вЪрба.

 

Отиват ми! И вече боса

пътечки няма да катеря.

Реших за себе си въпроса - 

обувки нося без да меря.

 

Подаръкът за мен е златен!

Но нека да се спазариме:

за тебе, Наде, са крилата.

А ние - просто ще вървиме.

 

 

 

 

Наде, заглавието казва всичко!

Прегръщам те с цялата си обич!

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Незлобливо
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Поезия » Друга
Обувките си подарявам –
протрити, скъсани и прашни.
Ако ви стискат, съжалявам!
Житейска мъдрост. Нищо страшно.
Е, дясната е малко крива, ...
  674  14  17 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Както и ти, Ангелче! Любовта винаги ражда красота. ☀️
    Благодаря за топлото отношение!
  • Радвам се, че си тук, Ани! Благодаря ти! Дано обиколиш всички мечтани дестинации с обувките на желанията, превърнати във вълшебни от сбъдването им!
  • А, как ли не, ще вървя! За какво са измислили лимузините, чартърните полети и т.н. То обувки няма да постигнат, ако реша вървейки да обиколя всички дестинации, дето съм си ги наумила.
  • Под шемет и сладурки аз разбирам,
    че продължение във вас намирам
    Очаквам ви за поетична "битка".
    Поканата е сол с домашна питка! ☀️
  • Сладурки!!!


  • Шемет
  • Ела да потанцуваш с нас и ти!
    Решителност във погледа блести.
    Почувствах го, макар да си далече.
    В магичната ни връзка вярвам вече.
  • Тука става все по-хубаво...
  • Щурачеството ни не е опасно.
    Дори в прегръдка облачна е тясно
    и ти танцуваш в цветните им зали,
    валсирайки на думи засияли!
  • Обувките - протрити грешни стъпки,
    и избеляла рокля на цветя,
    но и с мазоли, пак съм същата -
    онази щурава жена!

    Поздравления!
    Мн сте готини!
  • Да, всички знаят ни какви сме,
    но вярват че не е нарочно.
    Когато с облак се здрависваш,
    си етикиран ти безсрочно.

    Това, че стискал ни чепика,
    не можа да е диагноза.
    Поетът не участва в клика.
    Небето той закичва с роза 🌹

    А долу в земните пътечки
    прескачат се и се надцакват
    онези малки буболечки,
    привикнали да се уплакват.

    Благодаря ви, че бяхте тук: Наде, Красе, Синьо цвете, Марианка, Георги и Ники!
  • Поздравявам и двете ви!
    Страхотен тандем сте!
    А този стих е много ярък!
  • Поздрави и за двете.
    А това, че ходим, го компенсираме с факта, че имаме летящи килимчета :0))
  • Хех, страшни закачки сте вие!
    Радвам ви се от 💙!
  • Живеят си мечоците и мечките,
    така щастливо, сред гората.
    Когато криви са пътечките,
    на помощ идват ни крилата.

    Но както си летим, зареяни,
    какви са знаете поетите.
    Отнесени са и завеяни...
    Съвет: Внимавайте с дърветата!
  • Добро утро, момичета! И да внимавате

    Че може както си вървите
    по криволичеща пътечка
    дъхът да окоси тревите,
    в гората щом ви срещне мечка.

    Мечок един се подвизава
    и гони всички заядливо.
    Във тази мечешка държава
    не дават май да сме щастливи.

    Хубав и вдъхновяващ ден, Розали и Наде!
    🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹
  • Прегръщам те, с обич, Марийче и ти благодаря, за този стих! Думите не стигат!
Предложения
: ??:??