Обувките си подарявам –
протрити, скъсани и прашни.
Ако ви стискат, съжалявам!
Житейска мъдрост. Нищо страшно.
Е, дясната е малко крива,
oт лозето ми, на баира.
Заклевам се! Ще ви отива!
Че който бос е, не пробира.
Ако ви изранят нозете,
ще лъсне същността ви боса.
По мойте пътища вървете.
Ще можете ли е въпроса?
И ще търпите, без преструвки,
и ще пребродите земята.
Вземете моите обувки.
На мене стигат ми крилата!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Шегувам се! Ама кой ме знае, като се развихри Музата в мен...Наде, не си ми казала размерите, иначе задължително ще ти пратя. Еконт, доставя на адрес. 
Ама сте вдъхновение! Бъдете здрави, щастливи и живи!
Марийче, Лия, прегръщам ви! Любо, радвам се да те "видя"! Да ти кажа, честно, Океан, не съм и мислила за предизвикателството. Писанието е отзвук на последните събития. Смисълът на предизвикателствата, не е в: Ето, давам ви тема...А сега ще ви покажа, как се прави! Желая ви, топъл и пъстър последен юлски ден, приятели!paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
