Ако искаш, попитай вятъра
Ако искаш, попитай вятъра
колко дълго с него летях.
Ако искаш, попитай слънцето
как с него изгорях.
Попитай и водата
как до брегове доплувах.
А огъня взех го в ръка
и просто полудувах.
Обичта ми е денят,
с него се раждам и живея.
Силата ми е в радостта,
с която обичам и се смея.
А когато денят си отива,
лъчезарен и чист като мен,
покорна в него се взирам,
мисли събирам като ден.
© Мария All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
