Онази моя нежност си отиде.
Навярно я уплаши с празни думи.
Ранена е. Злопаметна. Обидена,
а липсата ѝ води ме до лудост.
И вместо нея идва злобата,
помъкнала се с жлъчния ми гняв.
Нарамил се със егото на хората,
за себе си добро не изживях.
Не се завръщай, нежност във душата ми -
отровена, покварена и грешна.
Жестока е присъдата. Съдба...
Да се разминем с любовта до безнадеждност... ...