ОБЛАЧЕ
Облаче в небето плува
и балончета надува.
Вятърко със тях играе,
както само той си знае.
Тих дъждец заромоля.
През нощта валя, валя -
поля цялата земя.
Умори се и заспа.
А когато сутринта
Облачето се събуди,
много, много се учуди:
"Как ухае на цветя!
Защо ли?" Бързичко разбра,
щом весел Чичопей запя:
"Хей, хей, ставайте, деца!
Щъркелчо пак долетя
и доведе Пролетта!"
Цъфтят в градините цветя,
играят весели деца.
Щастливо Облачето плува,
на воля с Вятърко лудува.
ВЕСЕЛИ ИГРИ, МИЛИ ДЕЦА!
Авторът
© Лилия Велчева All rights reserved.