С полъх ветрен търся корен,
вая форми с нежен поглед,
раждам плод със чувство,
вдъхвам сочен привкус.
Точно с моя огън лумваш,
с живи сили всяко утро,
точно с моя точен тон,
съмваш, звънваш омагьосан
с женската ми същност-
флагман в твоето съзвездие,
път пресечен с тяло и емоция,
звук - на първа капка облачна...
© Мариола Томова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
