Небето приведе предсъннно зеници.
Мъглата се спусна с гарванов взор.
То впери във нея наивни зеници.
Към светлината търсеше коридор.
Ледени капчици се забиваха злобно.
Вятърът завихри мастилени парцали.
Страшно бе... и някак си злокобно.
Крило на черен прилеп го погали?
Изкиска се виелица. Душа ранена
на птица морна, в клоните заспала,
за децата си изплака и простена,
спомнила си драматичната раздяла. ...