Облъчен със любов
Облъчваш ме, когато си наблизо.
Необяснимо нещо става с мен
и сякаш в древна катедрала влизам -
набожен, кротък, влюбен и смирен.
Във себе си се вслушвам в полумрака...
Подобно дозиметров апарат
сърцето ми на бързи обороти трака
и плаши ме... Та аз съм още млад?!...
Обсебен съм от теб, това е ясно!
Със сладка болка вече го разбрах.
Признавам - ти си толкова прекрасна,
че леко почва да ме хваща страх...
Облъчен съм с любов в опасни дози
и с доброта и нежност заразен.
Теб виждам те - във в богомолна поза,
молитви шепнеш, може би за мен?
Недей, не искам да се излекувам!
Да бъда болен ще е по-добре.
Душата ми без теб ще боледува,
без теб сърцето, бедното, ще спре!...
© Роберт All rights reserved.
Поздрав, Роби!
