Непредсказуем порив ме обхваща. Не съм в лудост, а в екстаз. Безразлично ми е всичко, но и любопитство ме изгаря. В ръцете ми е Обрата на Живота. Импулсивното решение е ключа за великото вълнение. Няма знаците да търся, а сама ще ги създам с мисълта си. Съдбата си сама да начертая е като в приказката да мечтая. Всичко би било възможно, ако рамо му подам.
© София Русева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
