Обречена
Той взе от нея огън и го вдиша,
той взе от нея жар и топлина,
а тя му даде нежност подарена,
но той не й отвърна със това.
Тя даде му до края своя пламък,
обрече му щастливата звезда,
тя чакаше прашинка обич само,
но той пред нея, никога не спря.
Едно момиче бледно,
тихо крачи,
по чужди, непознати брегове,
като бездушна кукла, с поглед празен,
върви тя без да знае накъде.
Протегнала студени, празни шепи,
Загребва тя от волните вълни,
и сякаш в крехките си нежни длани,
е сбрала от сирените сълзи.
Обикна я крадеца на рапани,
жадува той, по бледните очи,
да търсят него, него само,
да бъдат нейни, неговите дни.
Нима е любовта така коварна,
че вечно да не виждаш, кой по теб гори,
и вечно да преследваш тъй банално,
сърцето що за другиго трепти.
© Ивета All rights reserved.
хубаво!
