Обреченост - враг
Пълзя назад към сянката си аз
в ръба на светлината разредена.
В морето на дълбокия ми мраз
от моите порутени съмнения.
Врагът е вътре, вътре в мен, тежи.
Откъснал е парче от тъмнината.
Граалът е на змийските лъжи
и дъжд в око на буря непозната.
Врагът е вътре, вътре в мен, боли.
Не виждам аз за него изкупление.
Но този грях от теб ме раздели,
а липсата ти – пагубно прозрение.
Разпространих се – яростен пожар
от въглища в сърцето разгорели,
и огън, който свети – буйна жар
за чувствата в сърцето оцелели.
С магията на твоите очи
да си поправя път към светлината.
Кажи дали си с мене, не мълчи
и да намерим път в далечината.
Аз дишам тишината на нощта,
дорде Земята спи във вечен полет.
На призрачните сенки в пустота
аз търся те, бъди до мен те моля.
© Антоанета Иванова All rights reserved.
