Обувки-цървули
Отишли цървулите черни в градчето,
покрити били със петна от л...на,
във локва измили се, тръгнали смело -
обувчици лачени с мръсни крака.
Прескачали стълби, подритвали хора,
отвътре се носела страшна воня,
но двата цървула били вече лачени,
се пъчели горди – „Той наш е светът!”.
Веднъж във градчето ги срещнал човечец,
окъсан, с платненки, но с чисти крака,
погледнал ги с жалост и тихо им рекъл:
- Обувки–цървули, там има вода.
Измийте краката! Измийте петната!
Та хора станете! На село, в града.
Доброто се помни, а злото се връща,
обувки–цървули, помнете това!
© Христо Костов All rights reserved.
