Мен вини за всички грешки,
вината е в мен, помни.
Всичко преобръщаш в смешки
и за нищо не ми търсиш сметка ти.
А аз чувствам се виновна
и сърцето ми потъва в тъга.
Обвини ме, сякаш имам нужда
точно от това.
Вината намери в мене,
дори да не съм сгрешила аз.
Имам нужда, обвини ме!
Стига ми прощавай пак и пак.
Всяка моя грешка ти прощаваш.
Но понякога имам нужда да си ми сърдит.
Да почувствам насладата от сдобряване
и да спра да обвинявам себе си.
© Пламена Добрева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
