изречена (Мая Попова)
325 6801
Aug 14, 2006, 11:13 AM

Обяснение в любов 

  Poetry » Love
3518 0 13

Не мога да повярвам, че на тази възраст
сърцето ми все още лудо бие
когато ме докосват пръстите ти
и смехът очите ти присвие.
Отде е тази закъсняла нежност,
с какво душата ми променя
та не помня - откога ли не съм свеждала
погледа си с плам и притеснение.
А отвътре ме разкъсват трепети,
за които бях съвсем забравила
и неволно търся пак ръцете ти.
Уж, неволно...
Всъщност, днес съм се оставила
на годините - едва припомнени,
младостта ми - с хубавите спомени.
Искам пак така да ги повторя -
както в онова далечно време...
Не, послушай. Остави ме да говоря.
Този път ще искам аз и нека
и на двама ни да е простено.
И прости ми, че съм тъй нетърпелива.
Знам, че трябва ти да ме ухажваш,
но това във мен е толкоз диво,
че не мога дълго да те чакам.
Утре може да е късно,
да го няма,
може да пропуснем Искрите.
И защо и двамата да бягаме
от това, което силно искаме?!

© Мая Попова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??