Feb 28, 2007, 6:04 PM

Обяснение в любов на лунна светлина

  Poetry
936 0 1
Седя си аз до теб,
а над нас блестят звезди.
Седя си аз до теб
и луната гледа само нас.

Гледаме се ние двама,
гледаме се под звездите.
Моите очи издават
колко много те обичам.

Аз желая само теб.
Аз обичам всичко в теб,
обичам как играеш си с косата,
обичам как говориш с толкоз нежност.

Аз обичам всичко в теб.
Аз желая само теб.
Готов съм аз на всичко,
за да ти покажа колко много те обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав Калчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...