Объркана съм. За живота. За света.
Като капка непотребно щастие,
като лъч, минаващ през дъга,
не си знам смисъла.
Объркана съм. Спрямо непукизма.
Усмивка разочаровано угасва,
болката тупти и пари
без смисъл.
Объркана съм. От продължаване напред.
Всичко, въпреки което
и останалото също
се обезмисля.
Объркана съм. Грешна посока няма.
Липса към какво да се стремиш
и обърканост...
Това остава.© Джули All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
