Объркана съм. За живота. За света.
Като капка непотребно щастие,
като лъч, минаващ през дъга,
не си знам смисъла.
Объркана съм. Спрямо непукизма.
Усмивка разочаровано угасва,
болката тупти и пари
без смисъл.
Объркана съм. От продължаване напред.
Всичко, въпреки което
и останалото също
се обезмисля.
Объркана съм. Грешна посока няма.
Липса към какво да се стремиш
и обърканост...
Това остава.© Джули All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
