ОБЪРНАХ СЕ, А ПЪТЯТ ИЗТЪНЯЛ...
Сред сивия поток от кални мисли
понякога се взирам все назад –
с надеждата, че мога да изчистя
деня от фалш и глупав маскарад,
че още нейде в тъмните дъбрави
невидим ручей блика и шепти –
как никога не бива да забравям,
че бродила под крехките звезди,
вървях на пръсти, за да не събудя
ни твар, ни Бог – и сън да не смутя,
и да не вярвам в хорските заблуди, ...