Не искам да се връща нищо
от миналите ми години.
Днес спомените ме разнищват
между виновна и невинна.
Неизживяното ме съди.
Пропуснатото в мен крещи.
Което е могло да бъде,
остана в сринати мечти.
Не искам нищо да се връща.
Очаквам утрешния ден –
макар че си останах същата,
по нов път да ме поведе.
© Елица Ангелова All rights reserved.