Очакване
"ОЧАКВАНЕ"
----------------------------Настъпва утро,
с тихи стъпки тръгва си нощта,
а небето сякаш се пропуква от лъчите светлина.
И всичко става приказно красиво,
светът около нас изпълва се с живот и топлина,
а пъпчицата малка бавно и свенливо се разпуква,
превръщайки се в цвят прекрасен, покрит от утринна роса,
роден от любовта на вятъра и нежните листа
и от целувката на капките дъждовни с топлата земя.
Настъпва ден,
до мен притихнала все още спиш,
не мога да откъсна поглед, от красотата твоя запленен,
лежа притихнал, чакайки момента,
в който като онзи цвят прекрасен вън ще разцъфтиш.
И ето, бавно се събуждаш,
с коси, сияещи от блясъка на слънчеви лъчи,
погледнах те и там, дълбоко в твоите очи,
видях аз всички мои хубави мечти.
Жадувам те при всеки удар на сърцето,
желая те тъй, както никой друг не го е правил досега,
за мене ти си всичко, необятна си като морето
и всеки път откривам в тебе нови чудеса.
Настъпва вечер,
далеч на хоризонта избледнява светлината на деня,
а небето бавно се покрива със воала на нощта.
На масата свещта догаря с кадифена мекота,
лежим в прегръдка слели нашите тела,
целувам нежно твойте устни и с думите на любовта
и душата, и сърцето свое, обричам аз на теб във вечността.
© Венцислав Димов All rights reserved.
Поздрави
