Люлякова луна се люлее в небето.
Лùлави петънца позлатяват полето.
Вятър восъчнобял волно препуска.
Мърка мекичко мракът и морно се спуска.
Синьо-седефени сенки събират лъчи.
В тиха тревога тишината горчи.
А някъде някой нещастен чака
на обич орисана, огнена знака.
© Нина Чилиянска All rights reserved.