Очакване
Аз мога да те чакам цял живот
и сто години все да те желая...
да диря към душата твоя брод,
през времето - реката на безкрая...
Не е възможно път да споделим
и няма как да ти даря и цвете –
усмихвай се с вечерния си грим -
без него ще усетят - цяла светиш.
В очите ти една любов трепти -
не си жена, а птица в нежен полет
и Ботичели ти ще да вдъхновиш -
Венера си от глезена до горе...
Аз ще пилея ласки в твоя сън,
ще те наричам "моя Беатриче",
и Данте да не съм – ти виж отвън,
в прозореца ти стихове изричам...
Да, грях е тази обич – замълчи,
че думите са дълги остриета -
аз ще се хвърля в твоите очи -
на устните ти да поникне цвете...
© Михаил Цветански All rights reserved.
