Jun 12, 2006, 8:34 AM

Очакване

  Poetry
851 0 9
Тази нощ щурчетата пеят,
вред се носи ухание на липа.
Звездите от радост немеят!
Аз ти шепна: "При мене ела!"

Радост бликна, заглъхнаха болки.
Кръглолика, луна  засия.
Ела - шепна, забравила своите тревоги
и те чакам, а  бяга съня.

Да посрещна утрото тихо,
на твоето рамо склонила глава.
С теб да гледаме мълчаливо
най-красивата светла зора!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...